Доктор Бостанджиев

2016-30-06 | 3640

За т.н. "Еректилна дисфункция" и "Тайната на Мъжкото Удоволствие"


Най-честият повод хората да търсят средства за подобряване на ерекцията са различни проблемни ситуации, традиционно етикирани със стряскащото клише „Еректилна дисфункция“

Какво всъщност стои зад това, внасящо ужас понятие, което агресивно бе натрапено през последните две десетилетия не само сред медиците, но и сред широката публика?

В медицинската практика под „дисфункция“  еднозначно се разбира „болестно нарушаване на дадена телесна функция“.  Словосъчетанието „еректилна дисфункция“  ясно внушава идеята, че с този диагностичен етикет се означават различни патологични, болестни процеси в организма , които нарушават възможността на мъжа да „получава“ и „поддържа“ своята ерекция.  Казано по-просто,внушението е, че мъж, който „не го вдига“ или „не го задържа вдигнат“ страда от „еректилна дисфункция''.

На пръв поглед всичко изглежда логично. Има някои малки детайли обаче, които ако не бъдат отчетени, може да стигнем до напълно погрешни  заключения:

1. „Вдигането и задържането“ на члена не е директен волеви акт (като вдигането на ръката, например). Получаването и поддържането на ерекцията е сложен психо-физиологичен феномен, който предполага наличие на еротично преживяване в специфичен междуличностен контекст на общуване между сексуалните партньори.

2. Най-честата причина членът  „да не се вдига“ или „да пада“ не е наличието на болестен процес в организма, а компрометираното еротично преживяване, предизвикано от присъствието на различни неблагоприятни обстоятелства (тревожно самонаблюдение, очакване на неуспех, несигурна ситуация).

3. Блокирането на ерекцията или нейната загуба при споменатите неблагоприятни обстоятелства, категорично не е „дисфункция“ (наличие на патологично увреждания в организма).  Това е естествена и нормална психо-физиологична функция (реакция) на организма.  Тя е присъща както на човека, така и на повечето висши животни и има задачата да пренасочи усилията на организма за бързо справяне със застрашаваща ситуация, което напълно изключва сексуалните реакции.

Осъзнаването на тези факти означава да променим заучените си автоматични реакции и мисли във всеки случай на разочарование от неосъществените ни сексуални амбиции.  Първата стъпка е да си дадем ясна сметка какво се случва  когато „едно го мислим, а друго става“.

И тук отново трябва да споменем душата (преживяванията ни), тъй като именно те са, които „вдигат и свалят“ члена. Добре би било преди да се паникьосваме, че ни е тръшнала „импотенцата“ и да хукнем обезумели към прехвалени урологични клиники за „пълни клинични изследвания“, най-напред да осъзнаем как се чувстваме в моментите, когато се опитваме „да го вдигаме и задържаме“, а той коварно ни предава.  Ако евентуално емоционалният ни самоотчет не е надежден, достатъчно е да си зададем няколко ключови въпроса, чийто отговори биха ни спестили много ненужни драми:

1. Случва ли се члена да е в ерекция понякога при събуждане?

2. Случва ли се члена да е в ерекция при други обстоятелства, когато сме спокойни (при самозадоволяване, при други еротични стимулации)?

3. Случва ли се члена да е в добра ерекция преди конкретното намерение за проникване, след което срамежливо навежда глава?

Ако отговорът на тези въпроси е положителен, то очевидно не става въпрос за „еректилна дисфункция“, а за банална „засечка“, която се случва на всеки здрав мъж при опит да осъществи сексуален контакт в неблагоприятни емоционални, междуличностни или други обстоятелства.

Ако в подобна ситуация се опитаме заедно със сексуалната партньорка да излезем от омагьосания кръг на „тревожните опити“ за контакт, които все повече затягат примката на „провала“ и съвместно възстановим автентичното еротично преживяване, ориентирано към постигането на емоционална близост и готовност да се споделя чувствено удоволствие по най-различни начини, проблемът е на половина решен.

Важна подкрепа за излизане от капан,а са моментно използваните PDE5  инхибитори, съчетани с природни стимуланти от рода на "Тайната на Мъжкото Удоволствие" на Thailand Secrets. Следва да подчертаем, че това не е „лечение“, тъй като в случая нямаме болест. Става въпрос за изключително надеждна подкрепа, която позволява да се възстанови чувството за сигурност и спокойствие и така сексуалният контакт отново да е пълноценен.

Диагнозата „Еректилна дисфункция“ е коректно да бъде използвана единствено в редките случаи, когато ерекцията постепенно и необратимо се загубва при всякакви обстоятелства, в съчетание с данни за тежки сърдечно-съдови нарушения (напреднала хипертонична болест), данни за тежки усложнения на зле лекуван диабет, прием на високи дози антидепресанти, антипсихотици, антиконвулсанти  и пр. В тези случаи консултацията със специалист в областта на сексуалната медицина (сексолог, уролог, ендокринолог, кардиолог) е задължителна, тъй като при ясно доказване на конкретни болестни увреждания в организма, съвременната сексуална медицина може  да предложи достатъчно добри решения.

Добрата новина е, че описаните болестни увреждания са значително по-редки (особено при по-млади мъже). На всеки здрав мъж се случват „засечки“,  които нямат нищо общо с „еректилната дисфункция“.  Спокойната и конструктивна реакция на двамата партньори в подобни моменти, съчетана с подходяща медикаментозна подкрепа, би могла бързо и трайно да възстанови пълноценния интимен живот.

ВИЖТЕ ПОДХОДЯЩИ СХЕМИ ЗА ПРИЕМ

Доц. д-р Румен Бостанджиев
сексолог - психотерапевт
Email:sexology.bostandjiev@gmail.com Mobile: 0888 92 43 69

 
Top