Doctor Bostandjiev

| 301

Ролята на майката и жената в живота на мъжа!

Темата за въздействието, което имат жените върху мъжете е неизчерпаема. Ако се фокусираме по-тясно в сферата на интимните отношения, една добра отправна точка е тезата на известната американска фамилна терапевтка Вирджиния Сатир. Въз основа на многогодишния си клиничен опит тя твърди, че мъжът научава от майка си какво да очаква от жените, а от баща си – как да се държи като съпруг и баща. Тази постановка е основополагаща в съвременната психология и психотерапия, които приемат, че основните модели на поведение, мислене и преживяване се залагат в ранното детство под влияние на моделите на отношения в семейството. Ако следваме тази логика може да се върнем още по-назад в личната ни история. Според друг колос на съвременната психология - Джон Боулби, връзката с майката през първата година от живота на детето задава основния модел за свързване с другите хора през целия останал живот. Множество емпирични проучвания, проведени десетилетия след Боулби убедително доказват, че ако новороденото е отглеждано от спокойна, изпълнена с любов и загриженост майка, детето развива сигурен модел на свързване с другите. Това му позволява да се чувства уверено и доверчиво към света. Тази позитивна нагласа е предпоставка за пълноценното развитие на нервната му система и успешното овладяване на социалния и емоционален опит. Така детето от рано изгражда чувство на доверие към другите, открито е към тях и търси тяхното сътрудничество, развива умения за съвместни действия и създава равнопоставени отношения с другите. Освен това децата със сигурен модел на свързване са много по-любопитни и предприемчиви. Те активно изследват външната среда и не се колебаят да приемат различни предизвикателства. Те са спокойни, че в труден момент има на кого да разчитат и при кого да се приютят. Съвременната невропсихология също потвърждава, че спокойната, оптимистична и балансирана майка спомага огледалните неврони в мозъка на нейното дете успешно да копират ефективни механизми за себерегулация,  които детето инсталира в собственото си съзнание и доразвива в личния си опит.

Джон Боулби и неговите последователи обаче установяват и разнообразни негативни развития, които настъпват в случаите, когато майката не е емоционално отзивчива към детето си, не е винаги на разположение, когато то се нуждае от нея или остава дистанцирана по отношение на емоционалните му потребности от близост и сигурност. В тези случаи детето развива различни варианти на несигурна свързаност, при които е или твърде тревожно и изплашено, когато майката го изостави дори за малко, или обратно – затваря се в себе си и обръща гръб на целия свят, за да се защити от болката и страданието на изоставянето и пренебрегването.

                Проучвания от по-ново време потвърждават, че тези модели на свързаност се възпроизвеждат и в интимните отношения, които човек изгражда в по-късна възраст. Ако се поинтересуваме от ранното детство на срамежливите и необщителни момчета, без изненада може да открием присъствието на някоя дистанцирана или свръх контролираща майка.  Ехото от проблемните отношения с майката може да се усети и в прекомерната ревност и страх от изоставяне, както и в дистанцираното отношение към интимните партньорки, което развиват много мъже.

                Връзката майка – син обаче не се определя единствено от случващото се през първите години. В този план индивидуалната съдба на майката и развитието на отношенията и с бащата имат не по-малко значение. Често драматичните моменти в отношенията между родителите резонират дълго у децата. Една самотна майка, принудена да прекара по-голямата част от живота си сама със своя син, може да бъде сериозна заплаха за неговия пълноценен интимен и семеен живот в зряла възраст. Не рядко след раздяла с бащата майката е затруднена сама да издържа себе си и детето. Грижата за съвместното оцеляване може за дълъг период да накара такава майка да се откаже от личен живот и да посвети цялото си съществуване на своя син. В подобен тандем синът от ранна възраст започва да се държи като партньор на майка си и връзката между тях става неразбиваема. Всякакво женско присъствие около сина може да породи майчината ревност, а и младият мъж рядко е склонен да се остави в ръцете на друга жена, която по правило е несравнима с майка му. Дори и да създаде интимна връзка, синът, израснал сам с майка си е изправен непрекъснато пред тежката дилема към коя от двете жени в живота си да е по-лоялен. Не рядко майката става третият член в младото семейство и нейното присъствие там се увековечава чрез грижата и за внуците. Този сценарии е типичен за българската традиция, в която синът остава в дома на родителите си, а невястата е тази, която трябва да го напусне. Силата и авторитетът на жената в патриархалния дом идва тогава, когато синът и заеме по-висок статус и започне да я подкрепя. Не случайно в езика ни присъства крайно презрителното определение „нехранимайко“, което трудно може да се открие в други езици. Очевидно в традицията ни е много по-неприемливо да не храниш майка си, от колкото да не създадеш семейство или да не можеш да изхранваш собствените си деца.

                Но да се фокусираме и върху другата роля, която има жената в живота на мъжа – тази на еротична партньорка и съпруга. Ако продължим историческата линия, в националната ни традиция половата любов векове наред е била потискана и подчинявана на икономическите приоритети. Масовата практика само до преди век у нас е повелявала младите да бъдат женени от техните родители. Бракът е бил възприеман като твърде сериозно начинание за да се оставят младите сами да избират за кого и кога да се женят. Тази отговорна задача са изпълнявали родителите, които са се водели в избора си не толкова от еротичното привличане между партньорите, а от икономическата им равнопоставеност и възможност за материален просперитет произтичащ от свързването на двата рода. Първостепенната задача на връзката между съпрузите е била създаването на ново поколение, а отношенията между двамата са се възприемали главно през категориите дълг и отговорност. Затова брачната еротична любов е била екзотична рядкост, а стремежът на мъжа да компенсира сексуалната си неудовлетвореност извън брака – обществена тайна. Тази двойствена нагласа към жената може да открием и днес във светогледа на много мъже. Съпругата е тази, която е уважавана основно заради това, че е майка на децата и съсобственик на семейните имоти. Еротичните копнежи и очаквания обикновено са ориентирани към жени извън семейството. Освободени от битовите грижи и утежнения, те сияят в ореола на еротичната привлекателност. Възможно е същите тези жени да са сиви и неугледни, възприемани от собствените им съпрузи през задължителната програма на семейните задължения.

Едва през втората половина на двадесети век и то единствено сред по-просветените слоеве на нашето общество, се появява тенденцията в семейния живот да се съчетават еротичното с битовата отговорност за общото благополучие. Днешните двойки все по-често очакват от своите семейни партньори целия ролеви репертоар на взаимодействието между мъжа и жената. Въпреки това, не съвсем съзнавано се правят и някои ролеви диференциации. Майката се боготвори, съпругата се уважава, любовницата е за разтуха, а музата (ако мъжът има нужда и от вдъхновение) е за душата. Съчетаването на тези четири роли в образа на една единствена жена и то през целия живот на мъжа, за повечето мъже изглежда като „мисия невъзможна“. Затова пък последователното или паралелното поемане на тези роли в различен междуличностен контекст, е нещо напълно реално.

                Осмислянето на ролевия ни репертоар е важно ако държим да сме автори на сценария, по който се движи собствения ни живот. Дали очакваме от жената до нас да бъде наша майка, наша слугиня или прелъстителка, до голяма степен избираме самите ние. Случва се да попадаме и в драматургия, която не е по вкуса ни. Понякога напълно нормално изглеждащи жени се оказват носителки на убийствени сценарии, за които си подбират актьори, неподозиращи за каква роля ги гласят. Има жени, които упорито предизвикват партньорите си да влизат в ролята на злодей, насилник или деспот, просто защото те самите не могат да партнират на друг вид персонажи. Има и такива, които мечтаят „половинките им“ да са мухльовци, удобни за манипулация или пък загубеняци, върху които да стоварят цялата отговорност за проваления си живот. Колкото по-добре осъзнаваме сложната драматургия на партньорските отношения, толкова по-голяма е свободата ни да пренапишем сценария или да откажем участие в предлаганото ни представление. Важно е да си даваме сметка, че не сме безгласни фигури, движени по шахматната дъска от невидимата ръка на съдбата, а субекти, способни сами да творят живота си.

В помощ на добрите и позитивни взаимоотношения между двата пола е капсулата за вдъхновение на ''Тайната на Мъжкото Удоволствие"! 

Вижте схеми за прием на продукта ТУК!

Следете и другите любопитни за всеки нас теми в блога на "Тайната на Мъжкото Удоволствие" и д-р Румен Бостанджиев ТУК!

Доц. д-р Румен Бостанджиев
сексолог - психотерапевт
Email:sexology.bostandjiev@gmail.com Mobile: 0888 92 43 69

 
Top